Делчево е едно от населените места на територията на югозападна България, където се намира област Благоевград. Отговарящата административно община за населеното място е Гоце Делчев, а южната част на Пирин планина и по-точно склоновете са една от най-точните локации за определяне местоположението на селото. Само девет км го делят от Гоце Делчев, като в столицата има и квартал като южния ни град. 50 км е дистанцията до Драма, а до границата със съседната ни страна Гърция – само 18 000 метра. Балнеокурортното селище Огняново е разположено в непосредствена близост до селото, но до столицата на местните жители им се налага да изминат 200 км. Доспат – един от най-посещаваните язовири – е на петдесет км от селото, а Банско също е удобна дестинация за почивка на местните хора. Ски курортът отстои на 45 км, а там има подходящи условия за туризъм едновременно през лятото и зимата. Счита се, че това място развива човешка дейност още от времето на римляните.
Именно от властването на римската империя в Делчево има открита кула, която едновременно служи за охрана и наблюдение. Тя е свидетелство за различни дейности, извършвани от живеещите по това време хора. Седемнадесетото столетие обаче се счита за официално що се отнася до възникването на селото, като то се появява в близост до турски чифлик. Юч Дурук е името на мястото, с което го познават хората до 193-та година. Тогава то се прекръства така, както го знаем днес. Под опеката на османците преседява до избухването на Първата балканска война през 1912-та. Георги Стрезов и други видни историци и изследователи на страната оставят различни по дължина бележки и описания за селото, но още от годините на 19-ти век за основен поминък на хората минават земеделието и животновъдството. В първия отрасъл водещо място заема тютюна, а още три занаята постепенно намират добра почва за развитие. Това са кираджийство, дюлгерство и добиване на дървен материал. 560 жители общо живеят в селските къщи в последните години от 19-ти век и по-голяма част от тях по религиозни убеждения са християни. По време на подготовката на Илинденско – преображенското въстание повечето хора са убити от турците.
Последните склонове на Али – Ботуш е точното местоположение на Делчево съгласно оставените ни данни от Георги Стрезов. Същият показва и къде точно се намират нивите на хората – в пределите на Неврокопското поле. Земеделието не само осигурява прехрана на хората, но същите имат и много работа на полето по думите на Стрезов. Когато избухва Балканската война от 1912-та, петнадесет местни жители се включват като доброволци в редиците на съпротивителното движение от Македония и Одрин. Едва ли за някого е тайна, че сегашното име на населеното място е свързано с живота и дейността на Гоце Делчев. Той се явява един от най-видните и идейни водачи на идеята за освобождение на Македония. Мохамеди Бей е човекът, който по време на османското робство държи повечето къщи и поради това селото има статут на чифлик. Нещата постепенно се променят и хората изкупуват имотите, заживявайки за постоянно в тях. Има данни за селото от 1909-та в рапорт до Иларион Неврокопски.
